Изводи от изследванията във фокус групи по проекта на СФ „Инди Рома 97” за превенция на насилието над ромски жени в общините Куклен, Перущица и Родопи

Какви са изводите от проведени фокус групи и дълбочинни интервюта с ромски жени и момичета, както и с представители на институции, работещи за предотвратяване на насилието в община Куклен по проекта на СФ «ИНДИ РОМА 97» — „Изследване и превенция на насилието над ромски жени в общините Куклен, Перущица и Родопи“?
Проучването е част от реализацията на проект „Изследване и превенция на насилието над ромски жени в общините Куклен, Перущица и Родопи“, Тематичен приоритет № 4: «Повишаване на приноса на гражданските организации за равенството между половете и предотвратяване на насилието по полов признак», финансиран от Фонд Активни граждани България по ФМ НА ЕИП 2014—2021г.

Като част от проекта бяха предвидени серия от проучвания, свързани с проявите на насилие, използвайки социологическия метод „включено наблюдение“. Бяха проведени обучения с 6 групи – 3 групи жени и 3 групи момичета /по 10 участнички във всяка група/, като бяха използвани тренинги, основани на метода Форум театър, които включваха предлагане на решения и анализ, психотренинг.

На обучените жени бяха раздадени въпросници за наблюдение, в които те трябваше да записват своите впечатления, които след два месеца споделиха по време на проведени фокус групи и дълбочинни интервюта.

Идентичността на ромските жени включва особености, които се основават на пресичането на няколко модела на дискриминация – като жени от една патриархална система и като част от етнически стигматизирана група. Насилието срещу жени се приема като нормално явление. Проблемът се усложнява и от дълбоко вкорененото недоверие на ромите към институциите.
Целта на проекта е, навлизайки дълбоко в проблематиката чрез серия от проучвания, наблюдения и анализи, да изгради мост между институциите и ромските общности на местно ниво и да спомогне за изграждане на доверие между тях, да повлияе на местните политики чрез изработване на съобразен с местните условия модел за работа на институциите в общините Родопи, Куклен, Перущица по случаи на насилие в ромските общности.
Резултатите, към които се стреми реализацията на настоящия проект са: създаване на доверие между институциите и ромските общности и редуциране проявите на насилие чрез създаване на местен механизъм за работа с жертви на насилие, основано на пола.
Основни изводи от проведените дълбочинни проучвания:
Насилието и дискриминацията в различните им форми продължават да са дълбоко вкоренено явление в нашето общество. Проучването, което беше концентрирано предимно в ромските общности в общините Родопи, Перущица и Куклен допринесе за оформянето на следните изводи:

• Най-обичайните жертви на насилие са жените и децата.
• Най- разпространената форма на насилие е домашното насилие, насочено към жени и деца. Проблемите остават и се опитват да бъдат решавани в семействата, затова и много рядко се докладва на институциите за случаи на насилие.
• Повечето ромски жени не се склонни да водят дела за защита от домашното насилие, поради липса на подкрепа, финансови средства и страх.
• В ромските общности липсва разбирането, че насилието в семейна среда е престъпление и ако проявяваме пасивност ставаме съучастници, по – скоро се смята за нередно да се намесваш непоканен в семейни проблеми.
• Самите жертви не винаги разпознават насилието като такова или са твърде притиснати от патриархалните традиции, които им внушават, че семейството трябва да се запази на всяка цена. За насилие се докладва едва когато то ескалира и всички други средства за въздействие са изчерпани. Много ромски жени не разпознават видовете домашно насилие и насилие, основано на пола. Те нямат капацитет как да защитят правата си, което ги поставя в ситуация на безизходица.
• Училището е един от най-честите терени на насилие между децата. Случаите на изблик на агресия, изнесени от медиите, са стряскащи и самите ученици признават, че темата за насилието ги тревожи. Сред множеството фактори за неговото разпространение те посочват поведението на родителите, които с агресията срещу децата си несъзнателно ги превръщат в насилници. Агресията в училище е признак на деградиращата ценностна система в обществото.
• Последиците от насилието върху деца са дългосрочни. Децата, които са свидетели на домашно насилие и са насилвани физически, са в по-висок риск от емоционална и психическа травма, отколкото децата, които са свидетели на насилие, но не се е злоупотребявало с тях. Всяка от формите на физическо малтретиране и сексуално насилие в дома носи тежки психологически последствия за детето, като рязко разрушава границите на собственото „Аз”. Децата, свидетели или жертви на домашно насилие, преживяват драматично ситуацията, независимо от външния израз в тяхното поведение. Колкото по-малко е едно дете, толкова по-тежко и пагубно се отразява домашното насилие на неговата психика.
• Много от споделените впечатления и наблюдения включваха безизходни ситуации, без получаване на възмездие и подобряване положението на жертвите на насилие. Пострадалите жени проявяват голяма сила, за да оцелеят. И въпросът, защо не напуснат насилствената връзка, е повърхностен: той не взема предвид големия брой фактори, които една малтретирана жена трябва да претегли, за да реши как най-добре да защити себе си и децата си.
• Сексуалното насилие е много трудна тема за жертвите. Като част от домашното насилие то засяга по различен начин майките и децата. Преките действия могат да бъдат разнородни.
• Ранното сключване на брак обрича ромските жени на бедност и икономическа зависимост. Нерядко ранните бракове са съпътствани и от различни форми на домашно насилие, разводи, заболявания сред младите майки, тоест цял куп явления, към които обществото трябва да бъде болезнено чувствително. Противно на обществения интерес в самата ромска общност рядко се води дискусия за ранните бракове, а това е належащо, защото промяната трябва да започне отвътре.
• Все още съществуват различни прояви на дискриминация на етническа основа. Дискриминацията във всичките ѝ възможни форми и изражения е една от най-често срещаните форми на нарушение и злоупотреба с човешките права. Дискриминацията има преки последствия върху онези хора и групи, които са дискриминирани, но индиректно има също дълбоки последици върху обществото като цяло. Общество, в което дискриминацията е позволена или се толерира, е общество, в което хората са лишени от свободата да разгърнат пълния си потенциал за себе си и за обществото.
• Гражданският сектор има ключова роля в осигуряването на информация и достъп до услуги, както и въвеждането на нови практики за защита правата на човека.
• Необходимо е обучение на специалистите, работещи по случаи на насилие в ромските общности, което ще допринесе за по – добро разбиране на проблемите и спецификите на общността и повишено доверие към институциите.