Ролята на обществените медии в борбата срещу домашното насилие

Безспорната роля на обществените медии и на журналистите, които работят по тази важна, актуална и значима за обществото ни тема е обективното събиране на данни за същността, формите и мащабите на насилието срещу жени и установяване на състоянието на проблема, както на национално, така и на регионално и световно ниво.
Важно е под формата на различни предавания и журналистически жанрове да дадем възможност да бъдат представени гледните точки на ангажираните с проблема институции и експерти. Да потърсим разковничето на проблема посредством  международния опит и европейското законодателство. Когато се обсъжда проблемът за ролята на медиите в борбата с домашното  насилие, на първо място е важно да се отбележи, че няма държава, в която физическото, сексуалното и психологическото насилие над жените да не е ежедневие. То се случва навсякъде и в реалния живот, и във виртуалното пространство. Това показват данните на най-мащабното по рода си изследване в света, посветено на тази тема. Изследването е реализирано от Агенцията на Европейския съюз за основните права.

Резултатите сочат, че домашното насилие е масово, но в същото време неотчитано и неглижирано нарушение на човешките права в страните членки на ЕС. Изследването има за цел да даде аргументи и да ускори процеса на предприемане на адекватни мерки за защита от насилие на европейско и на национално ниво, особено в страните, където домашното насилие не е обект на дискусии и на ефективни политически и законодателни мерки.

Данните в различните страни на ЕС варират, както при други подобни изследвания, в зависимост от националните особености, народопсихология, степента на готовност да се говори по тези проблеми открито и в интервю, от това доколко е културно допустимо и възприето да се коментират тези въпроси и в зависимост от собствения опит и преживявания на потърпевшите. Резултатите зависят и от степента на осъзнатост и чувствителност в обществото. Точно тук е основната роля и на обществените медии. Трябва да се има предвид, че по-голямата степен на равнопоставеност в дадена страна и наличието на политики и законодателство също водят до по-голяма осъзнатост и чувствителност по проблемите на насилието, до по-голямо усещане за несправедливост и нарушаване на правата.

Ключовото предизвикателство, с което ние, представителите на медиите трябва да се справим е да отразяваме максимално професионално, съгласно журналистическите етични кодекси, случаите на битови престъпления, в това число и историите на жертви, които могат да помогнат на потенциални потърпевши от домашно насилие. Чрез единна медийна политика за широк отзвук по конкретни казуси, обществените медии могат да засилят и непоносимостта и чувството на осъдителност на аудиторията към проявите на домашно насилие.

Осигурявайки добро програмиране и реализация на репортажи, специализирани предавания, рубрики и новинарски емисии, една обществена медия би осигурила наличието на по-добра превенция. В допълнение, това би създало и повече възможности за защита на пострадалите от домашно насилие, до по-лесно преодоляване на страха. Всеизвестен е фактът, че да се говори за преживяното насилие е трудно, но да се мълчи по темата е още по-погрешно.

Както посочват и от Агенцията за основните права към ЕС тормозът е въпрос на субективно усещане, което обаче се формира като отговор на доминиращите социални и културни ценности, норми и нагласи в обществото по отношение на жената. Сравнително ниският процент за България, в сравнение с останалите страни, би могъл да се обясни именно с тенденциите за поставяне на жената в позиция на подкрепяща, но не и водеща роля както в обществения, така и в личния, семейния живот. Тази роля на жената в българското общество се подхранва активно в публичното пространство от няколко десетилетия насам и от обществените медии.

Неправилното медийно съдържание е сред причините, много малко жертви на домашно насилие в България да знаят къде да се обърнат за помощ, не са запознати със законодателството и мерките за защита и не знаят за кампаниите и превенцията. Не се подкрепят последователно съществуващите услуги на неправителствени организации, които изнасят тежестта по предоставянето на услуги и всички други дейности по превенция и защита в някои населени места, без да имат постоянната подкрепа на държавата и общините. Ето защо услугите липсват в много населени места, а където ги има са с недостатъчно финансиране.

В заключение е добре да се отбележи, че държавите членки на ЕС трябва да ратифицират Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с домашното насилието (Истанбулската конвенция). България е една от малкото държави, които дори не е подписала Конвенцията, а липсата на публични дискусии по темата обвива проблема в мълчание и съответно превръща насилието в норма на поведение.

Необходими са спешни мерки за справяне с този проблем и тези мерки трябва да се вземат на най-високо ниво, защото домашното насилие оказва въздействие върху цялото общество всеки ден и медиите имат своята важна роля в борбата с него.

Предизвикателството пред обществените медии в борбата и превенцията на домашното насилие е да наваксат пропуснатото си място на фактор, който не само информира за отделни случаи на насилие. Създаване и формиране на среда на тотална обществена непоносимост към явлението, но и широка кампания за съдействие на пострадалите и преодоляване на стреса в резултат на преживяното, по-тясно взаимодействие с неправителствени организации, работещи по проблема – това е общо казано задължението, което ние, представителите на обществените медии можем и трябва да започнем да изпълняваме по-отговорно занапред. Съответното усилие очакваме и от държавните органи, имащи отношение , а и от самото общество, създало и подхранващо с безразличието си домашното насилие. Нужно е всеки от нас да намери мястото си в тази цивилизационна  битка, чиято победа е да възприеме домашното насилие като отживелица от времена, които като общество сме преодолели.

* Публикацията е на основата на доклада на д-р Митко Димитров на Международната конференция „Институциите, медиите и обществеността заедно срещу насилието върху жени“, организирана от Асоциацията на жените адвокати адвокати.