ПОЛИТИКА ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО НА ФОНДАЦИЯ „ИНДИ

ПОЛИТИКА ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО НА ФОНДАЦИЯ „ИНДИ – РОМА 97“

I. УВОД

Социална фондация „Инди – Рома 97“ приема закрилата на детето като основен приоритет в своята дейност и се ангажира да осигурява безопасна, подкрепяща и недискриминационна среда за всички деца и млади хора, с които работи.

Настоящата Политика за закрила на детето определя принципите, правилата и мерките за предотвратяване на всички форми на насилие, злоупотреба, пренебрегване, експлоатация и дискриминация спрямо деца. Политиката се основава на Конвенцията на ООН за правата на детето, Закона за закрила на детето, приложимото национално законодателство и добрите практики в работата с деца и семейства.

Фондацията вярва, че всяко дете има право на защита, уважение, равен достъп до услуги и участие в процесите, които го засягат. Всички служители, доброволци, партньори и външни сътрудници на организацията са длъжни да спазват принципите на настоящата политика и да действат в най-добрия интерес на детето.

Политиката има за цел:
• да гарантира безопасността и благосъстоянието на децата;
• да създаде ясни правила за поведение при работа с деца;
• да осигури механизми за сигнализиране и реакция при съмнения или случаи на насилие;
• да насърчава култура на уважение, доверие и отговорност в дейността на фондацията.

Социална фондация „Инди – Рома 97“ не толерира никакви форми на насилие или поведение, което нарушава правата и достойнството на детето.

Настоящата политика и препоръките в нея са изготвени след проведените събиране и анализ на данни за социалните, икономическите и психологическите фактори, които водят до извършване на насилие сред деца и младежи в община Куклен, извършено от социолог. Беше направен и направен преглед на съществуващите нормативни документи и програми, свързани с предоставянето на социални, образователни и наказателни услуги за деца, които са извършители на насилие или са в риск, включително общинските документи – планове и програми на Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (Община Куклен).

На базата на тези анализи се изготвиха препоръки за повишаване на ефективността на съществуващите практики за предотвратяване и справяне с насилието, които се представят на местните институции и организации.

Освен анализ на съществуващите документи, бяха взети предвид становищата на експерти и служители по темата като в проведените интервюта те отговориха на въпроси, като:

– Колко често Вашата институция се сблъсква със случаи на насилие на деца в община Куклен?
– До каква степен познавате ЗБППМН и други приложими нормативни актове, свързани с насилието над деца?
– Какви са основните предизвикателства, с които се сблъсква Вашата институция при прилагането на ЗБППМН и работата по случаи на насилие над деца?
– Кои са основните рискови фактори, касаещи насилието над деца, според Вас?
- А. Личностни фактори:
- Б. Междуличностни фактори:
- В. Общностни фактори:
- Г. Обществени рискови фактори:
– Има ли във Вашата институция разработена система за взаимодействие с други институции, неправителствени организации (НПО) или други институции/актьори (например, медиатори, местни лидери), ангажирани с проблема?
– На кой вид насилие върху деца трябва да се обърне най-много внимание, с оглед обстановката във вашия регион?
– Моля, добавете в свободен текст, ако имате други предложения или мнения, които не са обхванати от горните въпроси и какво бихте предложили за по-добра координация между партньорските институции ?

Като цяло изводът е, че нивото на противообществените прояви на малолетни и непълнолетни в Община Куклен е ниско. Местната комисия (МКБППМН) заедно с другите органи институции, работи в две основни направления:

Корекционно-възпитателна дейност, включително разглеждане на конкретни случаи на проява на противообществени деяния от страна на малолетни и непълнолетни лица на територията на община Куклен;
Превантивна дейност, включително повишаване осведомеността сред младежите и широката общественост по важни социално – икономически, здравни и други теми, както и в създаването на повече условия за здравословен – в социален и социално-здравен аспект – живот на младежите и децата на Куклен.

През 2024 г. в МКБППМН при Община Куклен са проведени и разгледани две възпитателни дела, по които са наложени възпитателни мерки по смисъла на чл. 13, ал.1 от ЗБППМН. Изготвени 2 броя „оценка на риска“ по Методика за оценка на риска от повторно извършване на противообществена проява от малолетни и непълнолетни лица. Проведени са две индивидуални консултации, осъществени са осем превантивни програми и мероприятия в училищата Не са регистрирани деца с асоциално поведение, поставени под настойничество или попечителство. На територията на Община Куклен няма регистрирани скитащи и просещи деца.

II. ВЪВЕДЕНИЕ

Фондация „Инди Рома 97“ разглежда децата не само като обект на закрила, но и като носители на права, гарантирани от международното и национално законодателство. Настоящата политика цели да стандартизира мерките за закрила на децата, с които работи организацията, като сведе до минимум потенциалните рискове от насилие, пренебрегване и експлоатация. Прилагането на тези мерки е предпоставка за гарантиране на най-добрия интерес на децата и утвърждаване на техните права във всички дейности и проекти на Фондацията.

Фондация „Инди Рома 97“ е организация, посветена на създаването на безопасна и подкрепяща среда, в която децата и младежите да се развиват без насилие. В съответствие с визията на проект „Превенция чрез действие“, тази политика отразява нашия ангажимент да прилагаме системен и многостранен подход за намаляване и предотвратяване на насилието в община Куклен. Политиката е разработена на базата на задълбочен анализ на местните социални, икономически и психологически фактори, както и на преглед на съществуващите нормативни актове и програми. Тя служи като ръководство за всички служители, доброволци и партньори на Фондацията.

III. ДЕЙНОСТТА НА ФОНДАЦИЯТА СЕ ОСНОВАВА НА СЛЕДНИТЕ КЛЮЧОВИ ЦЕННОСТИ И ПРИНЦИПИ:

Правата на децата са основна ценност: Здравето, безопасността, благосъстоянието и най-добрият интерес на децата се поставят над интересите на отделните възрастни, организации и заинтересовани страни. Ние сме отговорни да осигурим среда, в която всяко дете се чувства сигурно и защитено.
Недискриминация: Ние уважаваме и работим с деца, техните семейства и общности независимо от техния етнос, раса, вяра, пол, сексуална ориентация, убеждения или други различия. Гарантираме, че всички наши програми и услуги са достъпни и съобразени с нуждите на всяко дете.
Детско участие: Вярваме, че децата трябва да бъдат окуражавани и подкрепяни да участват при вземането на решения и формирането на политики, които ги засягат. Ще насърчаваме това тяхно право чрез организиране на фокус групи, анкети и консултации, за да чуем техния глас.
Инвестиране в децата: Подкрепяме развитието и благосъстоянието на децата с визия за по-широко въздействие върху цялата общност. Инвестирането в техния потенциал и независимост ще доведе до благоденствие за цялата нация.
Откритост и прозрачност: Всички действия на Фондацията са открити и прозрачни. Прилагаме ясни процедури за докладване и управление на случаи на риск.
Работа в партньорство: За нас партньорството е водещ инструмент, който помага да се определят и споделят приоритетите ни и мобилизира капацитета за постигане на целите ни. Работим в тясно сътрудничество с местни институции, училища, НПО и други заинтересовани страни.
Приоритет на интересите на детето: Всички действия и решения на Фондацията се водят от най-добрия интерес на детето.
Превенция чрез действие: Стремим се не само да реагираме на случаи на насилие, но и проактивно да работим за неговото предотвратяване чрез обучение, информиране и изграждане на устойчиви партньорства с институциите.
Защита и бърза реакция: Фондацията е задължена да реагира незабавно и ефективно на всички сигнали за насилие, като си сътрудничи с компетентните органи.
Конфиденциалност: Цялата информация, свързана с деца, изложени на риск, се третира строго конфиденциално и се споделя само с упълномощени институции.
Компетентност и професионализъм: Ние се ангажираме непрекъснато да повишаваме квалификацията на нашия екип. Това включва редовни обучения за разпознаване на признаци на насилие, работа с травмирани деца и прилагане на най-добрите практики в областта на детската закрила. Смятаме, че професионализмът е ключов за осигуряването на сигурна и подкрепяща среда.
Цялостен подход: Вярваме, че закрилата на детето не е изолиран процес. Тя е тясно свързана със здравето, образованието и социалната подкрепа. Нашата работа е насочена към предоставяне на цялостна подкрепа на децата и техните семейства, за да се справят с основните причини за уязвимостта. Работим за създаване на силна мрежа от услуги, които да обхванат всички аспекти от живота на детето.
Адаптивност и гъвкавост: Разбираме, че всяко дете и всяка ситуация са уникални. Ние сме готови да адаптираме нашите подходи и програми, за да отговорим на конкретните нужди на децата, с които работим. Това означава, че не прилагаме един и същ модел за всички, а разработваме индивидуални решения, които са съобразени с културния контекст и личните обстоятелства на всяко дете и семейство.
Ангажираност на общността: Защитата на децата е обща отговорност. Насърчаваме активно участието на родители, общности и местни лидери в нашите инициативи. Чрез изграждане на доверие и повишаване на осведомеността в общността, ние създаваме среда, в която всеки възрастен се чувства отговорен за безопасността на децата.
Етични стандарти и отчетност: Поддържаме най-високи етични стандарти във всички наши взаимодействия. Ангажираме се да бъдем напълно отчетни пред децата, техните семейства, партньори и донори. Всички наши действия се базират на ясни процедури и принципи, които гарантират, че винаги действаме в най-добрия интерес на детето.

IV. ДЕФИНИЦИЯ НА НАСИЛИЕТО

За целите на тази политика, насилието над деца включва, но не се ограничава до:

Физическо насилие: Всяко действие, което причинява телесна повреда, болка или нараняване, независимо от неговата тежест. Това може да включва побой, блъскане, удряне, щипане, дърпане, горене или други форми на физическа агресия.

Психическо/емоционално насилие: Всяко отношение, което подкопава емоционалното благосъстояние на детето. Това може да включва унижения, обиди, заплахи (например с изоставяне), тормоз, игнориране, манипулация или систематично пренебрегване на нуждите на детето от обич и подкрепа.

Пренебрегване: Неполагане на адекватни грижи за основните нужди на детето. Това може да бъде липса на хранене, подходящо облекло, образование, медицински грижи, хигиена или емоционална подкрепа, които са от съществено значение за неговото развитие.

Сексуално насилие: Всяко сексуално действие, контакт или излагане на дете, независимо от възрастта, което е извършено от възрастен или друго дете. Това включва, но не се ограничава до:

Сексуален тормоз: Коментари, шеги, предложения или нежелани докосвания със сексуално съдържание.
Сексуална експлоатация: Използването на дете за сексуални цели, включително производство на детска порнография, проституция или други форми на комерсиална експлоатация.
Изнасилване или други форми на сексуално насилие: Всяко сексуално проникване или акт, извършен без съгласието на детето.

Кибер насилие и онлайн тормоз: Използване на цифрови технологии (като интернет, социални медии и мобилни телефони) за умишлено нанасяне на вреда, тормоз или унижение на дете. Това може да включва:

Кибер тормоз: Изпращане на обидни съобщения, разпространение на лъжи или унизителни снимки и видеоклипове.
Онлайн дебнене: Следене или преследване на дете в интернет.
Изпращане на неподходящи съобщения: Настояване или принуждаване на дете да изпраща сексуални съобщения или снимки.
Разпространение на лични данни без съгласие

Трафик на деца: Продажба, транспортиране, укриване или приемане на дете с цел експлоатация. Трафикът на деца често е свързан със сексуална експлоатация, принудителен труд или осиновяване с измама.

V. ОТГОВОРНОСТИ НА ПЕРСОНАЛА

Всеки служител и доброволец на Фондацията има задължението да:

Докладва незабавно всяко притеснение или пряк сигнал за насилие на отговорното лице по закрила на детето.
Спазва професионален и етичен кодекс на поведение при работа с деца. Не се допускат физически наказания, обиди, заплахи или други форми на насилие.
Участва в обучения за закрила на детето, за да разпознава признаците на риск и да знае как да реагира адекватно.
Не прави обещания на дете, което споделя за насилие (напр. „Това ще остане между нас.“).
Информира децата за техните права и за възможностите да търсят помощ, ако се чувстват застрашени.
Избягва работа с деца насаме, освен в случаите на индивидуална консултация, която трябва да се провежда в прозрачна среда, като се уведоми отговорното лице.
Получава писмено съгласие от родителите/настойниците за участието на децата в дейностите на Фондацията.
Провежда редовни проверки на помещенията и оборудването за гарантиране на физическа безопасност на децата.
Всички нови служители и доброволци преминават задължителна проверка на съдимост.
Проактивно наблюдение и идентифициране на рискове: Персоналът е отговорен да бъде бдителен и да търси признаци на насилие, малтретиране, пренебрегване или други рискови фактори в средата на децата, дори ако няма пряк сигнал.
Докладване и документиране: Всяко съмнение, притеснение или инцидент, свързан с безопасността на дете, трябва незабавно да бъде докладван на определеното отговорно лице. Персоналът трябва също така да документира детайлно всички наблюдения и действия, предприети в съответствие с установените процедури.
Сътрудничество с други институции: Персоналът е длъжен да сътрудничи активно с местни институции, като отделите за закрила на детето, полицията и здравните служби, когато това е необходимо за осигуряване на безопасността на децата.
Осигуряване на подкрепяща среда: Отговорност на всеки член на екипа е да създава и поддържа атмосфера на доверие, уважение и подкрепа, където децата се чувстват сигурни да споделят своите притеснения.
Непрекъснато обучение: Всеки член на персонала трябва да участва в регулярни обучения за закрила на детето, за да бъде в крак с най-добрите практики и законови промени.
Поддържане на професионални граници: Персоналът е длъжен да поддържа ясни и професионални граници в отношенията си с децата, техните семейства и колегите си, за да се избегнат недоразумения и злоупотреби.
Повишаване на осведомеността: Отговорност на персонала е да информира децата и техните родители за политиките на фондацията за закрила на детето и да им обясни как да подават сигнали, ако имат притеснения.

VI. ПРОЦЕДУРА ЗА ДОКЛАДВАНЕ И РЕАКЦИЯ

Разпознаване и документиране: При съмнение или сигнал за насилие, служителят документира фактите, като включва датата, мястото, описанието на събитието и казаното от детето (ако има такова). Важно е да се избягват предположения и интерпретации.
Докладване: Служителят незабавно уведомява отговорното лице по закрила на детето, без да разгласява информацията пред други лица.
Оценка и действия: Отговорното лице по закрила на детето оценява сериозността на случая и предприема адекватни мерки:
- При сериозен риск за здравето или живота на детето – уведомява незабавно Дирекция „Социално подпомагане“, Отдел „Закрила на детето“ и/или полицията.
- При нужда от психологическа подкрепа – насочва детето и/или семейството към квалифициран специалист.
Конфиденциалност: Информацията се споделя само с упълномощени институции, които имат правомощия да се занимават със случая.
Последващи действия: Отговорното лице е длъжно да поддържа регулярна връзка с институциите, за да се гарантира, че случаят се разглежда ефективно и се предприемат необходимите мерки за защита на детето. Това включва:
- Проследяване на случая: Отговорното лице проверява какви мерки са предприети от социалните служби или полицията.
- Получаване на обратна връзка: За да се увери, че детето и семейството получават необходимата подкрепа.
- Осигуряване на допълнителна помощ: Ако е необходимо, Фондацията може да предложи допълнителни услуги или подкрепа (напр. включване в образователни или терапевтични програми), като съгласува това с ангажираните институции.
- Документиране на проследяването: Всички комуникации и последващи действия се документират, за да се осигури прозрачност и отчетност.
Първоначална подкрепа за детето: Преди и по време на докладването, служителят трябва да осигури спокойна и подкрепяща среда за детето. Важно е да се изслуша детето с внимание, да се увери, че е в безопасност, и да му се обясни по подходящ начин какви стъпки ще бъдат предприети, без да се правят обещания, които не могат да бъдат изпълнени.
Създаване на план за безопасност: В случаи на висок риск, отговорното лице по закрила на детето (ОЛЗД) трябва незабавно да съгласува с компетентните органи (полиция, „Закрила на детето“) план за осигуряване на физическата безопасност на детето. Този план може да включва временно настаняване, прекратяване на контакта с извършителя или други мерки.
Вътрешна комуникация и ескалация: Въвеждане на протокол за вътрешна комуникация, който определя кой, кога и как трябва да бъде информиран в рамките на организацията. Информацията трябва да се споделя само с лицата, които имат пряка отговорност по случая, като се спазват стриктно принципите на конфиденциалност.
Комуникация с родители/законни представители: Процедурата трябва ясно да дефинира кога и как се уведомяват родителите или законните представители. В случаи, когато те са потенциални извършители, комуникацията трябва да се осъществява само с ОЛЗД и след консултация с компетентните органи.
Психологическа подкрепа за персонала: Тъй като работата със случаи на насилие може да бъде емоционално натоварваща, е важно да се предвидят механизми за подкрепа на персонала, който докладва или работи по случая. Това може да включва достъп до супервизия или консултации с психолог.
Редовен преглед на случаите: ОЛЗД /отговорно лице по закрила на детето/ е отговорно за периодично преразглеждане на всички активни случаи, за да се гарантира, че не се допускат забавяния и че детето получава адекватна и продължителна подкрепа. Това е лице, което има специфични задължения в рамките на една организация (като фондация, училище или спортен клуб) да отговаря за политиките и процедурите, свързани със закрилата на децата. Основните му функции включват:

- Приемане на сигнали за насилие, малтретиране или пренебрегване на деца.
- Координиране на реакциите при възникнали случаи.
- Сътрудничество с държавните институции, като Отделите за закрила на детето и полицията.
- Обучение и консултиране на останалите членове на персонала относно политиките за закрила.

Позицията на ОЛЗД е ключова за осигуряването на сигурна и защитена среда за децата.

VII. ОБУЧЕНИЕ И ИНФОРМИРАНОСТ НА ДЕЦАТА

Фондацията въвежда цялостен подход за информиране на децата за техните права и за механизмите, по които могат да потърсят помощ при нужда.

Осигуряване на лесен достъп до информация: Разработване на нформационни материали, които са лесно достъпни за децата. Това могат да бъдат плакати, брошури или дори кратки видеоклипове, разположени на места, където децата прекарват време – центрове за работа с деца, училища или библиотеки. Тези материали трябва да са на разбираем език и да съдържат ясни инструкции към кого да се обърнат.
Редовни интерактивни сесии: Организиране на регулярни срещи и работилници, които използват игрови и интерактивни методи. Вместо лекции, децата могат да участват в ролеви игри, дискусии и творчески дейности, които им помагат да разберат какво е насилие, как да го разпознават и как да реагират.
Назначаване на „Детски посланик“ или „Детски застъпник“: Определяне на лице от персонала, което е специално обучено да бъде първа точка за контакт за децата. Този човек трябва да бъде лесно разпознаваем и достъпен, а децата трябва да знаят, че могат да му се доверят с всякакви притеснения.
Създаване на „Кутия на доверието“ или анонимна система за подаване на сигнали: Инсталиране на физически кутии за анонимни съобщения в сградите на фондацията или създаване на анонимна онлайн форма. Това дава възможност на децата, които се страхуват да говорят директно, да споделят своите притеснения.
Включване на родителите и общността: Провеждане на информационни сесии не само за децата, но и за техните родители. Това помага за създаването на партньорство, в което и родителите са информирани за правата на децата си и знаят как да реагират.

Тези процедури ще помогнат на децата да се чувстват по-сигурни и подкрепени, като същевременно ще изградят култура на откритост и доверие.

VIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Настоящата политика за закрила на детето има за цел да гарантира сигурна, подкрепяща и защитена среда за всички деца, като поставя в центъра техните права, достойнство и най-добър интерес. Чрез прилагането на ясни правила, механизми за превенция, своевременно реагиране и ефективно сътрудничество между институции, родители и специалисти се създават условия за предотвратяване на всякакви форми на насилие, пренебрегване, злоупотреба или дискриминация.

Политиката утвърждава ангажимента на организацията/институцията за спазване на националното законодателство и международните стандарти, свързани със защитата на детските права. Всички служители и лица, имащи отношение към работата с деца, носят отговорност да действат професионално, етично и в интерес на детето.

Ефективното прилагане на политиката изисква постоянна информираност, обучение, наблюдение и актуализиране на мерките за закрила, така че всяко дете да се чувства защитено, уважавано и подкрепено в своето развитие.

Политика за закрила на детето на фондация „ИНДИ – РОМА 97“